
Георги Балабанов
Г-н Балабанов, вестникът съобщи, че скулптурата на Александър Керков е готова. Какво е за Вас реализацията на проекта?
Наистина като се замисля, реализацията на един такъв проект е дълъг процес. Не мога да пропусна своята благодарност към ЖБД „Майчина грижа” за големия труд и отдаденост за осъществяване на тази красива идея. Като творческа реализация - от визия до изграждане на творбата в материал, като готово завършено произведение, процесът е деликатна работа. Мисловен процес, при който няма формули. Всеки автор си има свой начин на работа.
Как се справихте с нелеката задача - реалистичната линия на портретуване?
Приех с радост да изпълня заданието на проекта на Женско благотворително дружество „Майчина грижа” - изработване скулптура на Александър Керков. Още повече, че го познавах. Той беше мой учител. Личност, която заслужава внимание. Умееше да разтапя ледовете между хората. Посветил бе живота си на музиката, по-точно на фанфарната музика и децата. Ако не тачим благотворните личности в обществото, ние губим. Трябва да ги почитаме. Да не ги забравяме.
Какъв беше пътят от листа хартия до отливката?
Първоначално направих малка скица, която представих на Инициативния комитет. От Държавeн архив - Габрово ми бяха предоставили няколко снимки. Много ми помогна документалният филм „Вечният музикант” за Александър Керков на режисьора Оскар Кристанов. Филмът е носител на „Златният ритон“ от Пловдив 1980 г. и на Специалната награда на журито от фестивала в град Лил, Франция, през 1980 г. През 2007 г. Георги Стоев - Джеки прави също филм за таланта и житейския път на Александър Керков „Летете с Росинант”.
В годините, когато е заснет „Вечният музикант”, Александър Керков продава лотарийни билети, балони на улицата и ръководи духов оркестър в едно училище. Навсякъде забавлява хората с остроумия и разкази за миналото си. Той наистина е „вечен музикант”. Нищо не е в състояние да го сломи и да го откаже от любимата му музика.
Мнозина по-възрастни габровци помнят Александър Керков („Бат Сашо”) като чудакът с оригинални сентенции: „Уважавай старостта, тя е твоето бъдеще”, „Всичко е вятър, само вятърът не е вятър”. Човекът, който през лятото си реже ръкавите на сакото, за да не му е горещо, а през зимата ги пришива отново. Керков е колоритна личност оставил трайна следа като създател на първите фанфарни училищни музики в България, наречени „украшение и гордост на Габрово”.
Какво търсихте в изграждане образа на музиканта?
Фигурата, движения, жестове, мимики, за което също ми помогнаха кадри от филмите. Наблюдавах ги. Филмът много говори за един човек. Представих Керков на малко по-млади години, когато ми е бил учител. Върна се споменът от детството. От старите снимки се вглеждах в лицето. И това е всичко, за да се получи образът му.
След скицата направих и лицето от глина като непрекъснато ме връщаше споменът за това как той продаваше из града лотарийни билети, балони.
Идеята беше скулптурата да бъде поставена в градинката до сладкарница „Глинените гърнета”. Композицията - музикантът със замислено лице, но с жива усмивка, седнал на пейка с фанфара. Да се знае, че е човек на изкуството. Имаше няколко събирания на Инициативния комитет. На благотворителен концерт в Художествена галерия „Христо Цокев” в подкрепа на акцията по набиране средства за паметника, продължила повече от две години, бях предоставил проекта, изпълнен в гипс, поставен на рояла. Скулптура - класическа творба с реалистичен подход. Идеята беше изпълнена тя да бъде сред хората.
Известният български скулптор Павел Койчев казва, че „Скулптурата и жената трябва да се гледат на живо”...
Добре казано. А това означава да можеш да се докоснеш, да почувстваш, да имаш контакт… Портретът не е лесна задача. Не бих могъл да разкрия някаква формула. Просто се доверявам на моето чувство и то ми разкрива кое е правилно и кое - погрешно. За мен е важно творбата да има убедително представяне. Творческият процес е преживяване. В него има нещо магично. Вдъхновението е очарование, което те докосва и ти искаш да разказваш, да говориш, да пишеш, да разкриваш. Бих казал, че няма нищо без любов. Любовта е енергията, която движи света. Тя е чудото на творението. Това е енергията, която дава, въздига, споделя, удивлява и е готова да мине през страданието, за да пребъде…
Споменът Ви от фанфарната музика в училище „Васил Левски”?
Бил съм в III клас. Не познавахме нотите. Трябваше да ги научим. Те бяха прикачени на инструмента пред погледа ни. И при дирижирането Керков ни казваше „пълно - празно” (за цяла и половинка нота…). Брат ми Теодосий свиреше на алт инструмент. Аз бях с чинелите. Отначало Керков ме беше насочил да бия тъпана. След това ми даде алт фанфар и накрая бях на чинелите - ударната секция с тъпана, която държи ритъма. Учителят беше доволен от мен и държеше по-здраво да се чува звукът на чинелите. Случваше се от удрянето им (бяха месингови) да се пукат. С една ножица той ги изрязваше и звукът ставаше пак хубав. На празниците с манифестации музиката водеше знамето и редиците на учениците от нашето училище. Свирехме марша „Върви, народе възродени”. Беше вълнуващо и хубаво. Имаше настроение, тържественост и празничност, което днес като че не можем да усетим. Керков беше перфектният учител по музика, посветил живота си на децата. Купуваше ни лакомства. Даваше си заплатата за тях. Винаги носеше със себе си разни дребни фигурки, изработени в училище от коркови тапи, обвити в разноцветен станиол, и ги подаряваше…Това му носеше огромна радост. Интересът към нас и музиката беше голям. Свирехме и по време на шествието на „Карнавал Габрово”, облечени в пъстри костюми с домино на очите, островърхи шапки с весели „крилати мисли”. Спомням си, че тогава даже ВВС снима. После връщахме инструментите в училище, в музикалната стая, подредени в специален шкаф.
Кога се запалихте по скулптурата?
По нея се запалих още в Художествената гимназия в Казанлък, когато изработвах малки фигурки от бронз. Преподаватели ми бяха Мицев, Овчаров и Мавров. Мечтата ми беше да завърша скулптура в Художествената академия.
Какво Ви водеше в работата над скулптурата от проекта?
Не ме напускаше споменът за хубав есенен ден. Паркът с пожълтели листа, пейките. Всичко, обляно от есенното слънце, а той замислен и ведър, с неговата загадъчна усмивка събира топлите слънчеви лъчи. Така го помня още от ученик - „вечният музикант”, моят учител по музика. Разговорите с него бяха като на близки хора, запомнящи се. Той ги умееше тези неща. Затова развих композицията като паркова скулптура - седнал на пейка сред хората, които умееше да докосва не само с музиката, която твореше, но и с прословутото си чувство за хумор.
Наистина работих по време на мерките по коронавируса. Ходехме, както и сега, с маски.
След ателието идва леярната?
Така е. В ателието след моделирането работата се вдига в мащаб 1:1. Височината на фигурата е към 1.70 м. Когато нещата тръгнат към отливане, първо е във восък, а след това в метал (месинг). Скулптурата беше отлята с прецизно художествено леене на фрагментите от Тодор Генаров. В продължение на месец наблюдавах изпълнението в специализираната леярна близо до Казанлък, една от големите в България. След съставяне петте части на скулптурата, художествено обработена и патинирана, тя бе докарана в Габрово. В късната есен бе приета от комисия на Община Габрово с кмета Таня Христова. Сега е на съхранение.
Кога решавате, че скулптурата е готова?
Трябва да знаеш кога да спреш. Самата работа ти подсказва. Трябва да си искрен. Ако не си откровен в това, което правиш, ще загубиш същественото. Идеята е най-важна. Претворена в силна, впечатляваща работа с енергия, вътрешен дух…
Какво трябва да умее един творец?
За мен е лесно да виждам, да си представям нещо в пространството. Именно това е работата на скулптора, да умее да впише една творба в екстериорното пространство, в паркова или градска среда. Така ние оживяваме и създаваме нова реалност с акценти и пластични моменти, като правим по-красива, естетична и привлекателна градската среда, в която живеем.
Скулптурата на Александър Керков е моя първа работа в градска среда. Надявам се лятото, след ремонтиране на градинката в центъра, тя да бъде монтирана. И една ярка личност като Александър Керков, усмихващ се на прозаичното в живота, да заживее сред нас, да не бъде забравян.