За Александър Керков разказва
арх. Иван Николов
С Керката съм се срещал много пъти, когато е идвал в Проектантска организация да продава прословутите си билети с габровски лафове. Явно с нещо съм го впечатлил, защото с мене се държеше доста свойски, въпреки, че не съм габровец. Сигурно много хора имат свои спомени за него, но аз ще разкажа за една случка, която ми разказа нашият колега инж. М. Памукчиев.

Александър Керков с негов ученик от фанфарната музика на училище "Неофит Рилски", б.д.
Инженер Памукчиев има двама синове. Големият, Дамян, беше в първи или втори клас и свиреше на барабан във фанфарния оркестър на Керката. Бате Сашо имаше интересен подход към оркестрантите си. За да ги стимулира, хвалеше и черпеше добре представилите се с бонбони и други вкусни неща, а непослушните наказваше без бонбони.


Александър Керков на излет с негови ученици от фанфарната музика, 1937 г.
Явно Дамян се е представил изключително добре, защото Керката го завел в ресторант „Москва“, настанил го на една маса и го попитал, какво ще яде. Дамянчо си харесал чорба и лимонада. Поръчали и след малко келнерът донесъл поръчката. Чорбата била много гореща, а лимонадата ледено студена. Пипнал Керката чинията, пипнал лимонадата и, нали е практичен човек, решил, че така не трябва да се ядат.
Взел лимонадата, излял я в чорбата,
разбъркал я и казал: Яж!
И Дамянчо ял.
- И беше ли вкусно? - запитал Памукчиев, когато Дамянчо му разказал за обяда си в ресторанта.
- Дааа! Много вкусно беше! – Гордо отговорило детето.
Горд бил защото само него са водили на ресторант, а другите получавали само бонбони!
Всички, които са били ученици на Керката, знаят за какво става дума! Той обичаше децата и, въпреки че нямаше пари, винаги намираше подход към тях с добра дума или почерпка. А той беше истински ГАБРОВЕЦ!?