„Уважавай старостта,
тя е твоето бъдеще!“

Из „Спомен от Николай Антонов за музиканта и създателя на оркестри за фанфарна музика в Габрово Александър Керков“

Споменът се съхранява в Държавен архив - Габрово: ф.1647, оп.1 а.е.6

„Има хора, които идват и си отиват без да оставят следа след себе си. Но има и други, като Александър Керков – „Бат Сашо“, които си отиват, оставайки завинаги в паметта и сърцата на хората. Сега след толкова много години ще се опитам да си спомня някои неща за този човек, който от младеж ме е удивлявал.

Бях още ученик, когато започнах да свиря в неговия оркестър. За придвижване имахме една малка каручка на четири колела, в която слагахме инструментите: голям барабан (тъпан), налък барабан, педалчинели, акордеон, тромбон и понякогта виолончело. Свирехме на работнически забави. Количката я теглехме на ръце. На една забава във фабрика „Балкан“ той, както винаги, беше в „шантаво“ настроение. Беше вързал на цуктромбона една заешка опашка и гъделичкаше танцуващите двойки по лицата. В един момент остави тромбона, взема чинелите, качи се на раменете на барабаниста и започна да акомпанира с тях. Как го направи не знам. Барабанистът се казваше Кънчо – беше дърводелец в театъра. Цигуларят имаше прякор „Паганини“. Свирили сме и на други места. Ако не се лъжа това беше през далечните 1951 – 1952 г.

Сборна духова музика с ръководител Александър Керков на 1 май 1961 г. на манифестацията в Габрово

Около 1956 г. с моя приятел Божидар Паунов започнахме да свирим в ресторанти. Най-напред в ресторант „Москва“ – срещу тетъра. Вечер след работа, когато нямахме „ангажименти“, ходехме в Бат Сашо да играем „реми“ или табла. Къщата му беше в един двор, по-късно зад нея започнаха да строят кино „Алеко“. Това беше една самостоятелна стая с двускатен покрив. Таванът над входната врата беше открит. В двора се влизаше през голяма дървена врата (порта). Беше след 10 ч. вечерта. С влизането в двора видяхме „Керо“ (можехме да го наричаме така), че се е качил на една стълба и светеше с фенерче в тавана. Попитахме го какво търси там. Той каза, че цяла вечер чувал мяукане на котенце. Оказа се, че една котка се е окотила на тавана и едно котенце се е отделило от „групата“.

Сборна духова музика с ръководител Александър Керков на 1 май 1961 г. на манифестацията в Габрово

На една Нова година му казахме, че ще отидем при него след работа. Свирихме някъде до 1 ч. през нощта. Бяхме му купили един чифт кожени ръкавици. С влизането го поздравихме за Новата година и му подадохме ръкавиците - аз-едната, а Божидар – другата. Той взема ръкавиците, изгледа ни и започна да ни бие „ядосано“ по главите с тях, като мърмореше: „…Не можахте ли да ми купите два чифта, а не един?!“. Изведнъж стана спокоен и каза: “Сядайте!“. На баба Пеца (баба Пеца беше печката – „Циганска любов“) имаше тава с пържоли. Сложи тавата на масата и ги наряза с ножицата. Беше купил още лимонада, хляб и компоти. Беше много весел. Не спря да ни забавлява с разни минали истории. Свири с китарата и пя румба „Пик“. ...

Веднъж го нямаше повече от една седмица. Просто беше изчезнал. Когато и да отидем през деня или вечерта, все го нямаше. Започнахме да се безпокоим да не му се е случило нещо. Йордан Чубриков не се стърпял и счупил един малък прозорец да види дали е там. После разбрахме, че е бил в болницата. Като се прибрал, разбрал, че Даньо му счупил стъклото и му направил страхотен скандал, както той си знае. Даньо после дълго време не можеше да припари у тях. Ако трябва да бъда откровен, той изживя случката много болезнено. Ние всички го обичахме. Но на Керо бързо му минаваше. Като разбрахме, че е у тях, отидохме да го видим. Още не му беше минало: “Даньо да ми счупи стъклото на прозореца, за да види умрял ли съм. То си е моя работа умрял ли съм или не! Келеш!“. Аз бях седнал. Обърна се към мен и ми зашлеви един шамар в тила и ми каза:“Николайчо, то не е и твоя работа“. Както и да се държеше с нас никой никога не му се сърдеше.

...Той не беше малоумен. Той беше странен, ексцентричен и добряк. Много обичаше децата. А ние около него го гледахме със страхопочитание.“

Николай Антонов

Previous Memory

За Александър Керков разказва
арх. Иван Николов

Спомени

Next Memory

Габровската „Олелийна“
от Иван Шишков

Спомени