Габровската „Олелийна“
от Иван Шишков
Преди Великден в Габрово се провеждаше сбор, така наречената "Олелийна". В централната част на града бяха разположени сергии с различни стоки и пособия, пред които хората от града и селата се тълпяха да гледат или купуват. Фокусници, смешници, самородни артисти, циркаджии и разни други забавляваха посетителите.

Афиш за ревю-вечер в салона на дружество "Майчина грижа" - Габрово с участието на оркестър "Керков", б.д.
Интерес представляваха народните певци, разположили се на различни места сред посетителите, седнали на високо издигнати върху маси столове, пееха песни за различни трагични случаи през Първата световна война, за семейни драми и други трагични случки. Акомпанираха си на престарите си хармониуми. Заобиколени от трогнати до сълзи слушатели, те все по-напористо продължаваха да разказват с песните си за хорски трагедии, някои от които дори измислени. След всяка песен спираха за да им продадат песнопойките си и пак почваха да пеят.
Амбулантният търговец "Оката О", винаги леко пийнал, разнасяше стоката си в една кошница. Мушкаше се между хората за да им предлага стоката си, като например сяра на прах за различни болежки, прах против бълхи и въшки, отрова и капани за мишки, мента за корем, игли, губерки, канап, макари, тоалетни сапуни и такива за пране и други галантерийни стоки. Единият му крак беше по-къс от другият и за да балансира хода си, вървеше с него по тротоарния бордюр, а с другият - по уличното платно. За да покаже на клиентите си, че сярата не е отровна, той обикновено налапваше една лъжица сяра и енергично я дъвчеше, при което жълта пяна излизаше от устата му и го обливаше по брадата и дрехите му. Той самодоволно крещеше: "Вижте, бе господа, че не е отровна! Опитайте и Вие! Вкусна е" и шумно се смееше. Смееше се и публиката му. Високо крещеше рекламата за евтините си сапуни: „Сапун два пет“, което значеше два сапуня за пет лева, или „Сапун Петел пере най-добре“. Рекламираше един действително качествен за времето си ператен сапун „Петел“.
Друг чешит беше ваксаджийчето с артистичният псевдоним Марио Каварадоси. Внушил си, че е габровският тенор, обикаляше магазини, учреждения и тълпите от хора, за да им пее театрално арии от различни опери със жестове, харакири и други изяви, характерни за сюжета.

Tеатрално представление с участието на Александър Керков и Мичето Момин, 1940 г.
Колоритно и весело беше в града. Вечерта, габровските чешити: Керката - музикант, Нуньо фотографа, Мичето Момино - балетист и поета и писател Димитър Сливков (Салюто) в театъра, пред пълен с публика салон, изнасяха комично представление, режисирано от Керката, което взривяваше театъра от бурен смях. Намираха се и гаменчета, които от втория балкон разсипваха флакони с емфие и бягаха навън, за да не бъдат хванати от охраната, а публиката в салона се тресеше от кихавици.
Спокойни и весели години, които ако не се преживеят, не може да се опишат така, че да дадат на читателя точна представа за събитията.