Из „Спомени“ на Борис Контохов
„Още от второ отделение се отделяше доста време за пеене и музикално възпитание. Известният габровец – виолончелист и диригент на фанфарни музики Александър Кекров, който дълги години работи в Габрово в тази насока, опита да направи детска фанфарна музика в нашето „Падалско“ училище, като взе ученици от нашата паралелка – по- големите щяха да завършат след 1-2 години и нямаше смисъл да се работи с тях.

Първата фанфарна музика на ОУ "П. Падалски", 1940 г.
Снимка: Личен архив на Борис Контохов
Аз и Христо Асенов получихме по една „тръба“ само с два тона – така наречения фанфарен инструмент „акорд“, но нашите родители се уплашиха, че ще трябва да надуваме много – нали двамата с него бяхме „слабосилни“ (не много добре развити физически!) – и ги върнахме, като получихме други „длъжности“: Христо биеше големия барабан – тъпана, а аз чинелите, както капаците на тенджерите в ранното ми детство. В музиката свириха още: Дора Пенчева, Пепа Добрева, Жоро Гръблев, Стефан Василев и др. и чак до 4-то отделение сме били на манифестации и паради с тази музика. Г-н Керков беше много нервен при репетиции, викаше и ни се караше, но все пак ние научихме няколко марша и той беше видимо доволен. И до сега имам във фотоалбумите си 2-3 снимки с тази музика, фотографирани пред един паметник до училището ни.

Основаване на фанфарна музика при ОУ "П. Падалски" - Габрово, уч. 1949/1950 г.
Г-н Керков дълги години след това ръководеше фанфарни музики в разни училища в Габрово и околията и доживя до дълбока старост. През последните десетина години от живота си той продаваше в Габрово билети от Държавната лотария, като към всеки билет прибавяше по едно листче, написано от него, съдържащо интересни поучителни мисли и афоризми. Най-известна беше мисълта му: „Всичко е вятър, само вятърът не е вятър!“
Изобщо Александър Керков, когото аз лично уважавах като музикант и хуморист, е оставил дълбока следа в Габрово.

Александър Керков продава билети в ресторант "Москва", б.д.
Аз бях дете, когато той, заедно с прочутия Нуню Фотографа и „писателя“ Димитър Сливков разсмиваха в салона на „Майчина грижа“ всяка година габровската публика с хумористичните си спектакли От днешна гледна точка някои „номера“ са били доста пресилени и пълни с кич, но и днес много възрастни хора си спомнят за тия трима габровски „екземпляри“. Нуньо беше уличен фотограф, нямаше ателие, а работеше на късата уличка до тогавашния ресторант „Игото“ на брега на река Янтра. Той правеше най- често снимки за лични карти, като ползваше голям фотоапарат на триножник и по време на снимането се закриваше целия с черно наметало. Чуваше се, че за смях е карал някои клиенти от селата да застават зад малка каца, взета от близкия ресторант „Игото“, за да излязат на снимката „до кръста“. В книгата си „Бодкаджии“ габровският писател Радослав Бумов увековечи Нуню Фотографа, Димитър Сливков, Александър Керков и други габровски „зевзеци“ с няколко хумористични разказа. Димитър Сливков беше интересна габровска личност – беше си внушил, че е писател и „издаваше“ книгите си в печатницата на г-н Димитър Кехайов – на горния край на града, срещу моста на ул. „Янтра“. Беше дребен на ръст, като бай Нуню, ходеше винаги с доста измърсен шлифер и мека шапка със съмнителна чистота, рядко се смееше и обичаше да рецитира стиховете си пред деца, които се заливаха от смях. И до сега не знам, дали той разбираше комедията, която играе или е вземал смеха на слушателите си за комплимент.“